И тази учебна година е вълнуваща за нас чрез осъществяването
на дейности по проект: “Когато баба и дядо били деца”. Темите по околен свят,
свързани с миналото на нашето селище, събудиха любопитството ни към живота на нашите прародители.
Под надслов „Който не познава своя род, не
познава себе си”, проучихме имаме ли известни личности в своя род и с гордост
разказахме за тях. Написахме писмо до баба, интересувайки се как
е преминало нейното детство. Докато чакахме отговорите, издирихме стар картонен куфар и решихме да
направим в него музейна сбирка „Спомени
от ученическите години”. Благодарим на всички баби и дядовци, които отвориха
старите ракли, изтупаха от праха на времето своите спомени и споделиха с нас любимите
си предмети. Видяхме пожълтели снимки, от които ни гледаха усмихнати и странно
облечени деца. Възхищавахме се на сръчността на нашите баби и умението им да
бродират, плетат и тъкат изящни платове. С интерес разглеждахме старите
предмети от бита на българина, усетихме топлината и уюта на неговия дом. За
първи път видяхме писалка, газена лампа, разбрахме какво е свесло от грозде и
се запознахме с прадядото на тигана „Тефал”.
Когато долетяха първите писъмца от бабите,
получихме проектни тетрадки и старателно започнахме да попълваме белите страници.
Описвахме любимите игри на баба, събрахме рецептите за вкусни гозби, рисувахме
живота й такъв, какъвто си го представяхме, избрахме най-интересната случки от
училищните й години. Всичко това събрахме в малко вестниче, което подготвихме като изненада за празника.
В началото на м. декември се разделихме на
екипи, за да осъществим заедно няколко задачи – да изработим постер: „Обичам
те, бабо”, покани и поздравителни картички за празника и да обмислим как да
развълнуваме любимите баби по случай Бабинден. За индивидуалните дейности бяхме
получили точки за всяка извършена в срок дейност, а за работата ни в екип имаше карти за оценка. Трябваше да работим добре, за да получим висока оценка и от
съучениците си. Всеки се стараеше да бъде отличен с диплом за активно участие в края на проекта.
Междучасията
ни бяха изпълнени с много усмивки и творчески моменти, обсъждахме идеите си,
правехме разпределение на задачите помежду си, следяхме за изпълнението им
сами. Всеки правеше това, в което бе по-добър от другите, за да станат продуктите
ни красиви и се надявахме с тях да зарадваме нашите баби и дядовци.
Дали успяхме да постигнем
целите си? Вижте лицата им и преценете сами…
Няма коментари:
Публикуване на коментар